Благодаря на Г-н Йордан Василев за това стихотворение.
 
 ==================================================


БЛАГА ДИМИТРОВА

САМ

Дървото прощава на вятъра,

че му разграбва листата

и го прегръща с клони.

Птицата прощава на облака,

че й поглъща слънцето

и му маха с криле.

Вълната прощава на камъка,

че й препречва скока

и го обсипва с ласки.

Не прощава единствен човекът

на въздух, вода и камъни,

на никоя земна твар.

И всички преследва с мъст.

Затова е сам на света.

И ще става все по-сам.

27.VII.1994

(Изминали са 16 години от написването му, но за толкова кратко време човекът не може да се промени. Ако изобщо може...  Йордан Василев)